Недостатъците на професия QA

Вече сте разбрали с какво се занимава QA екипът на ОРМ.БГ. Ако все още не сте – можете да прочетете тук. Като всяка професия и нашата крие своите рискове. Сега ще ви разкажа какви са те през моите очи. Най-големият проблем е, че работата ни се пренася в ежедневието – започваме да намираме бъгове навсякъде около нас дори и без да ги търсим.

С увеличаване на опита, тестерите започват все повече и повече да обръщат внимание на детайлите и при това започваме да го правим несъзнателно. Все по-бързо намираме правописните и пунктуационните грешки в една страница текст и то с все по-малко усилия. Точно това правим и в средата, която ни заобикаля. Няма как да не забележим, ако например плочките в банята не са подредени правилно и се разминават – това си е абсолютен layout проблем! Друг пример – на страницата с пилешките гозби в менюто на някой ресторант, никъде не е написана думата пиле или пилешко в съставките на ястията – клиентът може да се подведе, ако не види заглавието на раздела… с прости думи – менюто въобще не е user friendly!

И започваме да се чудим – не може ли хората да се стараят малко повече, как може да не са забелязали грешката… и колкото и да се вайкаме, истината е една – светът около нас съвсем не е перфектен. Това обаче не е толкова лошо – ако беше, професии като нашата нямаше да съществуват.

През очите на другите, които нямат такова мислене като нашето, сигурно понякога изглеждаме странно. Най-вероятно ни се чудят как може такива неща да ни правят впечатление. Е, може! Но пък и ние не трябва да забравяме, че не е приятно да тормозим хората около нас с такива „житейски проблеми” и да се ядосваме за това и за онова. Така че, колеги QA, не натоварвайте близките си с такива проблеми и не им се сърдете, ако не ви разбират… това просто е малкият недостатък на нашата хубава професия!

Какво е да работиш по проект, свързан с Мобилен оператор?

Като QA имам удоволствието да работя по проект, свързан с белгийски мобилен оператор. Защо казвам удоволствие, не преувеличавам ли? Не, ни най-малко, защото това е многоаспектна област и всеки ден се научава нещо ново, което е полезно и обогатява общата ми, телеком и ИТ култура.

В забързаното си ежедневие, ние не обръщаме внимание на малките детайли, които всъщност се оказват интересни. Всеки GSM номер или т.нар. MSISDN в България се състои от 12 цифри, но замисляли ли сте се какво в същност представлява? Да вземем за пример следният номер: „00359-89-1234567“ и да го анализираме от ляво на дясно: „00“ – добавя се при международни обаждания, следващите цифри идентифицират националния код на държавата, в която е регистриран този MSISDN (както ни е добре известно „359“ е кода на България, а при национални обаждания този код се заменя с „0“). Последващите две цифри обособяват мобилният оператор („89″- Глобул,“88“ – М-тел и т.н.). И тук трябва да поясня, че в случай на портване от един мобилен оператор в друг мобилен оператор (например абонат на Глобул се прехвърля към Мтел, запазвайки своя MSISDN) двуцифреният префикс не дава актуална информация („89“ няма да означава, че текущо абонатът е в Глобул). Седемте цифри в края, представляват номер, който се генерира от Мобилният оператор и се дава в процеса на регистриране на нов клиент.

ICCID… Някой знае ли какво е това? Простичко казано това е номера на SIM картата, който се намира до чипа (пластмасата, която отчупваме от картата и поставяме в мобилния апарат). Обърнали ли сте внимание колко символа е? Може би ще кажете: „Защо ми е да знам, най-вероятно има стандарт за това?“. Да, има международно изискване и то е, че броят на символите може да варира от тринайсет до деветнайсет, например при Мтел дължината на ICCID е деветнайсет символа.

Понякога се шегувам с приятели и казвам, че мога да съпернича на Търговските представители на Глобул, М-тел или Виваком. След няколко месеца работа по проекта, смело мога да заявя, че съм наясно с всичко, свързано с регистриране на нов абонат – кога и при какви условия се предлагат различни промоции (месечни намаления от сметките, еднократни отстъпки и т.н.), прекратяване или смяна на тарифен план. Кога, как и защо може да се промени MSISDN номер или номер на SIM карта. Какво следва, ако даден абонат не плати една или няколко фактури, как се променят условията по договора, в обратният случай- когато заплати, какви промени ще настъпят. И като споменах фактуриране – наложи ми се да навляза в една необятна област, а именно отчитане и изчисляване на разговори, SMSs и MMSs, използване на Интернет. И всичко това на национално ниво и в роуминг (според различни зони), при това в зависимост от тарифния план на абоната. Знам методиката на своевременно тарифиране и дори участвам в промяната на логиката за нейното отчитане.

В ежедневната ни работа използваме симулации за различни процеси (подписване на договор, изчерпване на кредитен лимит, спиране на изходящи обаждания и т.н), виртуални карти и/или физически карти за тестване и още много други неща.

Дотук споделих с Вас само един аспект от работа по проект, свързан с Мобилен оператор. Другите, като например работа в мултинационален екип и работа от гледна точка на софтуерното тестване и т.н – са предмет на други статии 🙂